Хидроизолацията на кота „0“ трябва да осигури непрекъсната защита между плочите, стените, входовете и различните външни зони. Кота ±0,00 е проектно определено отправно ниво. В тази статия разглеждаме зоните около терена над подземни части на сградата: плочи над гаражи, дворове, входни пространства, зелени площи и паркинги.
Изборът зависи от натоварването, отводняването и връзките между слоевете. По-долу са разгледани видовете системи, съставът при озеленени, пешеходни и паркинг зони, правилата за изпълнение и честите грешки.
Защо е толкова важна хидроизолацията
Водата е един от най-големите врагове на сградите. Тя може да проникне през малки пукнатини, фуги, недобре обработени детайли или слаби места в хидроизолационната система. Проблемът е, че течът често се появява далеч от мястото, откъдето водата реално е влязла.
При кота „0“ рискът е особено голям, защото там хидроизолацията често е под настилки, замазки, бетон, почва, зелени площи или асфалт. Това означава, че ако възникне проблем, ремонтът може да бъде труден, скъп и свързан с разрушаване на вече готови слоеве.
Неправилната или липсваща хидроизолация може да доведе до:
- течове в подземни гаражи и сутерени;
- влага по стени и тавани;
- разрушаване на бетон и замазки;
- корозия на армировката;
- отлепване на настилки;
- образуване на мухъл;
- скъпи ремонти след завършване на сградата.
Затова хидроизолацията на кота „0“ не трябва да се приема като второстепенен елемент. Тя е защитният слой, който пази конструкцията и вътрешните пространства от вода.
Основни видове хидроизолационни системи – рулонни и течни
Най-общо хидроизолационните системи могат да се разделят на два основни типа: рулонни и течни.
Рулонни хидроизолационни системи
Рулонните хидроизолации се доставят на рула и се полагат върху основата чрез залепване, заваряване, механично фиксиране или свободно полагане според вида на материала и конкретната система.
Най-често срещаните рулонни системи са:
- битумни мембрани;
- PVC мембрани;
- TPO/FPO мембрани;
- EPDM мембрани.
При кота „0“ много често се използват битумни мембрани, защото са здрави, доказани във времето и подходящи за системи, които ще бъдат покрити с настилка, бетон, почва или други защитни слоеве.
За ориентир разгледайте битумните мембрани и синтетичните мембрани. Изборът се стеснява до продуктите с декларирано приложение за съответната зона.
Течни хидроизолационни системи
Течните хидроизолации се нанасят като течен материал – с валяк, четка, маламашка или машинно пръскане. След втвърдяване образуват непрекъснат, безшевен хидроизолационен слой.
Към тях спадат:
- полиуретанови течни мембрани;
- битумно-полиуретанови системи;
- циментови хидроизолации;
- акрилни хидроизолации;
- полиуреа системи;
- хибридни течни системи.
Течните системи образуват покритие без застъпки между листове и следват сложни детайли – ъгли, преминаващи тръби, сифони, колони, бордове и прагове.
Фугите на конструкцията и преминаванията изискват отделни системни детайли. Продукт за открит покрив не е автоматично подходящ под почва, защитен бетон или автомобилно натоварване.
Кога коя система да изберем – предимства и недостатъци
Няма една универсална хидроизолационна система, която да е най-добра за всички случаи. Изборът зависи от това как ще се използва зоната над хидроизолацията.
Една система може да е подходяща за озеленена площ, но не и за паркинг. Друга може да е много добра за пешеходна зона, но неподходяща при постоянен натиск от почва, вода или автомобили.
Сравнявайте целия състав и връзките към съседните части. По-подробно разграничение на натоварванията има в статията за озеленени площи, пешеходни зони и паркинги, а общите технологични разлики са в сравнението на течни и рулонни хидроизолации.
Рулонни системи – предимства
Рулонните мембрани са много подходящи, когато търсим сигурна, здрава и контролируема хидроизолация. Те имат фабрично зададена дебелина, което означава, че материалът пристига с конкретни характеристики и не зависи толкова много от това колко дебело ще го нанесе изпълнителят на обекта.
Основни предимства:
- постоянна и ясна дебелина на материала;
- висока механична устойчивост;
- подходящи са за покрити системи;
- добър избор при големи площи;
- дълъг експлоатационен живот при правилно изпълнение.
Рулонни системи – недостатъци
Основният им недостатък е, че имат снадки. Всяко застъпване между две мембрани трябва да бъде изпълнено правилно, защото това е потенциално слабо място. Освен това детайлите около сифони, тръби, ъгли и бордове изискват много внимание.
Недостатъци:
- наличие на фуги и застъпвания;
- по-трудна обработка на сложни детайли;
- изискват опитен изпълнител;
- при грешка в снадките може да се получи теч.
Течни системи – предимства
Течните хидроизолации са много добри при сложни форми и детайли. Тъй като се нанасят в течно състояние, те могат да обхванат повърхности, които са трудни за обработка с рулонен материал.
Основни предимства:
- безшевна хидроизолация;
- много добро решение за детайли;
- лесно обхващане на тръби, сифони, ъгли и бордове;
- подходящи са за ремонти и локални участъци;
- някои системи могат да останат открити, ако са UV-устойчиви.
Течни системи – недостатъци
При течните системи качеството много зависи от подготовката на основата, правилния грунд, дебелината на нанасяне и спазването на технологичното време между слоевете. Ако материалът се нанесе твърде тънко, системата няма да работи правилно.
Недостатъци:
- дебелината зависи от изпълнението;
- чувствителни са към влажност, прах и лоша основа;
- някои системи изискват армиращ плат;
- трябва да се спазват точно указанията на производителя;
- не всички течни системи са подходящи за тежко натоварване.
3.1. Озеленени части – описание на слоевете
При озеленяване над конструктивна плоча хидроизолацията остава под защитни, дренажни и растителни слоеве. Следният списък обяснява функциите им; точният състав и ред се определят с проекта.
- Стоманобетонна плоча: носеща конструкция с проверени товари и подготвена повърхност.
- Наклонена замазка: оформя отвеждането на водата, когато наклонът не е осигурен в конструкцията.
- Грунд: използва се, когато избраната технология го изисква, според основата и мембраната.
- Хидроизолационен слой: непрекъсната защита с предвидени фуги, бордове и водоприемници. Проверява се устойчивостта на корени или необходимостта от отделна коренозащита.
- Защитен слой: предпазва мембраната от механично увреждане при следващите работи.
- Топлоизолация, ако е предвидена: видът и положението ѝ зависят от топлотехническото решение; при инверсионен покрив тя е над хидроизолацията.
- Дренажен слой: отвежда водата към предвидените водоприемници.
- Филтриращ геотекстил: ограничава навлизането на фини частици в дренажа.
- Почвен субстрат: избира се за растителността и допустимото натоварване.
- Растителност: съобразява се с дебелината на субстрата, поддръжката и защитата от корени.
Осигурете достъп до водоприемниците. Ако има предвидено задържане на вода, то трябва да е част от специално проектираното решение.
3.2. Пешеходни зони – описание на слоевете
Входни площадки, алеи и дворове над подземни помещения изискват защита под настилката. Точковите товари от опори, мебели или кашпи се проверяват отделно.
- Стоманобетонна плоча: здрава и подготвена носеща основа.
- Наклонена замазка: оформя наклоните, когато са необходими като отделен слой.
- Грунд: според избраната система и основата.
- Хидроизолационна система: рулонна или течна, предназначена за конкретното разположение под настилката.
- Защитен или разделителен слой: пази мембраната и осигурява предвидената връзка със следващите материали.
- Дренажен слой, ако системата го изисква: позволява оттичане на водата под настилката.
- Замазка или подложен слой: изпълнява се според вида настилка; при двоен под се предвиждат подходящи опори и защита.
- Крайна настилка: плочи, гранитогрес, камък, декинг или друго проектно решение.
Съставът не е еднакъв при директно лепени плочки и плочи върху опори. Вижте различните решения при тераси.
3.3. Паркинг зони – описание на слоевете
При паркинги и рампи целият състав се проектира за автомобилно натоварване. Следващият пример е за хидроизолация под защитни слоеве; система с директно износващо се покритие има различен състав.
- Стоманобетонна плоча: носеща конструкция с проверка на товарите и движенията.
- Наклонена замазка или оформени наклони в конструкцията: осигуряват път на водата към отводняването.
- Грунд: според основата и начина на свързване.
- Хидроизолационна система: с предназначение за съответния паркинг пакет.
- Защитен слой: предпазва мембраната при изпълнение на следващите работи.
- Армирана защитна замазка или защитен бетон: когато е предвиден, разпределя натоварването според конструктивното решение.
- Крайно покритие: бетон, асфалт или специализирано покритие, съвместимо с цялата система.
Фугите, рампите, линейните отводнители и връзките към стените се решават отделно. При асфалт се проверява и пригодността на системата за температурното въздействие при полагане.
Основни правила за изпълнение и критични зони – подготовка на основата и детайли
Дори най-добрият материал няма да работи правилно, ако основата не е подготвена добре или детайлите са изпълнени неправилно.
Подготовка на основата
Основата трябва да бъде:
- здрава;
- чиста;
- суха или с допустима влажност според системата;
- без прах, масла, циментово мляко и нестабилни части;
- без остри ръбове;
- с правилни наклони;
- без локви и задържане на вода.
Ако основата е слаба, напукана или замърсена, хидроизолацията може да не залепне добре. Това може да доведе до отлепване, мехури, пробиви или течове.
Наклони и отводняване
Една от най-честите грешки е да се мисли, че хидроизолацията решава всичко сама. Всъщност водата трябва да бъде отвеждана правилно. Ако няма наклон, водата ще стои върху системата и ще я натоварва постоянно.
Добрата хидроизолация трябва да работи заедно с добро отводняване.
Критични зони
Най-често проблеми възникват в следните места:
- вътрешни и външни ъгли;
- връзка между хоризонтална и вертикална повърхност;
- сифони и водоприемници;
- линейни отводнители;
- преминаващи тръби;
- дилатационни фуги;
- прагове на врати;
- бордове и парапети;
- колони;
- връзка с фасада;
- зони около рампи и гаражи.
Тези места трябва да се обработват с допълнителни усилвания, ленти, маншети, армиращи платове или специални детайли според избраната система.
При преход от озеленена към пешеходна или паркинг зона може да се сменят горните слоеве, но водонепропускливата връзка трябва да остане непрекъсната. Уточняват се височините при праговете, връзката с фасадата и преходът към хидроизолацията на основите. Примерни решения има в чертежите и детайлите.
Защита на хидроизолацията
При кота „0“ хидроизолацията почти винаги се покрива с други слоеве. По време на строителството тя може лесно да бъде повредена от работници, инструменти, арматура, замазки, чакъл, плочи или машини.
Затова след полагането ѝ трябва да се предвиди защитен слой. Без защита дори правилно положена хидроизолация може да бъде пробита механично.
Проверка на покритието и детайлите се прави преди закриването им. За ролята на защитата при изграждане на пешеходни зони вижте техническите насоки на ZinCo за пътеки върху покривни плочи.
Чести грешки и как да ги избегнем
Грешка 1: Липса на добри наклони
Ако водата няма къде да се оттича, тя ще се задържа върху конструкцията. Това увеличава риска от проникване през слаби места.
Как да се избегне:
Още при проектирането трябва да се предвидят правилни наклони към отводнителите.
Грешка 2: Лоша подготовка на основата
Прах, влага, мазни петна, ронлива замазка или остри ръбове могат да компрометират цялата система.
Как да се избегне:
Основата трябва да се почисти, изравни и грундира според изискванията на избраната система.
Грешка 3: Подценяване на детайлите
Много течове не идват от голямата равна площ, а от сифони, фуги, ъгли и връзки със стени.
Как да се избегне:
Детайлите трябва да се изпълняват по системно решение, а не импровизирано.
Грешка 4: Избор на неподходящ материал
Не всяка хидроизолация е подходяща за озеленяване, паркинг или пешеходна зона.
Как да се избегне:
Системата трябва да се избира според натоварването, вида на настилката и условията на експлоатация.
Грешка 5: Липса на защита върху хидроизолацията
След като хидроизолацията е положена, тя често остава изложена по време на строителните работи и може да бъде наранена.
Как да се избегне:
Трябва да се положи защитен слой преди изпълнение на следващите строителни дейности.
Грешка 6: Неправилно изпълнени снадки
При рулонните системи снадките са много важни. Ако не са добре залепени или заварени, водата може да проникне през тях.
Как да се избегне:
Снадките трябва да се изпълняват с правилно застъпване и контрол на залепването или заварката.
Грешка 7: Твърде тънък слой при течните системи
При течните хидроизолации често се допуска нанасяне на по-малко количество материал от необходимото.
Как да се избегне:
Трябва да се спазва препоръчителният разход на производителя и да се контролира дебелината на системата.
Обобщение
При кота „0“ надеждната защита зависи от съгласуването на слоевете, наклоните, фугите и преходите между зоните. Рулонна или течна хидроизолация се избира според целия състав, а настилката и дренажът не заменят водонепропускливия слой.
За ново строителство разгледайте препоръчаните от САТ Инженеринг системи за кота „0“ и бюджетните системи за кота „0“. При съществуваща сграда оценете наличните слоеве преди избор между препоръчаните системи за съществуващи сгради и съответните бюджетни варианти.
Общият практически опит на САТ Инженеринг обхваща над 2 000 000 м² изпълнени площи и над 1 000 завършени обекта. За избор на материали подгответе площта, вида и състоянието на основата, снимки на детайлите и предвиденото крайно покритие. Свържете се със САТ Маркет за консултация.
